The Quotes Book Tag

1.Отвори книгата, която те въведе в четенето и напиши любимият си цитат от нея или просто първият цитат, който ти хване окото:

"Хекс Хол"
Първата книга, която си взех на собствена глава и пари, а парфюмът в комплект с нея ми е любим . И все още ме омагьосва .
Любимият ми цитат от поредицата е последният абзац, който остана завинаги в сърцето и спомените ми:

" Погледнах първо единия, после и другия. Толкова много ги обичах и двамата! Лекият ветрец къдреше тревата край езерото. Стори ми се, че чувам смеха на  Елодия.
- От нищо- заявих и стиснах ръцете им. - От нищо друго нямам нужда."

2.Напиши любимият си цитат/цитати в този момент:

„Колкото повече опознавам света, толкова повече се разочаровам от него; и всеки изминал ден ме убеждава в несъвършенството на човешкия характер и в измамната фасада на достойнството и благоразумието.“ – „Гордост и предразсъдъци“ (1813)


3.Цитат от любимата ти книга:

" Хайде - подканвам я- Влакът идва.
        Влакът пристига и ти трябва да отидеш на купон, за да търсиш момче, което никога няма да откриеш. Момче, което живее в главата ти, а не момчето сътворило тази картина. Не момчето , което съм аз." ❤

 -  " Graffiti Moon " от Кат Кроули

4.Цитат от любимият ти автор, който не е нужно да е от някоя книга, даже е препоръчително да не е:

“ One must  always be careful of books and what is inside them, for word have the power to change us.”
  -Cassandra Clare

5.Отиди до рафтовете си и избери книгата, която съответства на номера ти в клас  (а ако не си ученик - номера на буквата, с която започва името ти):

№11

"...Ти още беше много пиан.

- Сигурен съм, че дотогава съм поизтрезнял - възрази Магнус.

- Магнус, опитваше се да флиртуваш с чинията си.

- Аз съм свободомислещ човек!"

  " Хрониките на Магнус Бейн " - Касандра Клеър 

6.Любимият цитат от края на книга:

  Това ме накара да стана и да заразглеждам малката, домашна  библиотеката в стаята ми. Отстрани изглеждах глупаво. Но осъзнах, че краят на книгата е нейното сърце… Също така, че повече ми книги завършват с "... И те сляха устни един в друг и така заживели щастливо ." … или нещо подобно . Но ето някоя , която  ми остави впечатление от малката част такива в стаята ми хД :

" Нося се на повърхността на водата под ширналото се небе и слънце, и всичката тази синева ми напомня за Теодор Финч, така както всяко нещо ми напомня за него;  и си мисля за собствената си епитафия, която все още предстои да бъде написана, за всички места, по които ще се скитам. Вече без корени, а златна,  плуваща. Чувствам как в мен извират хиляди  способности. "
 " Всички наши места" на Дженифър Нивън 

7.Вземи една random  книга и напиши първото изречение, което ти хване окото:
 " Простите неща са най-функционални - говореше Декс, докато слагаше маслото, млякото и брашното на работния плот пред Майки." 
  " Ти срещу мен " на Джени Даунам


8.Цитат от книга, която четеш сега:

 "- Ти си или много интересен  или много опасен човек.

- Хайде да се задоволим с интересен."

 " Червената пирамида" от Рик Риърдън

9.Направи изречение от заглавията на книги (Ако е нужно може да се добавят частици, съюзи, предлози и да се сменя формата на глагола/думата):
  

  " Множествата от Катрини са  зад затворени врати в къщата на тайните,  а снегът  вали, но лейди Полунощ е в Града от Кости."

Всъщност има някакъв смисъл тука :`)

10. Кой цитат би си сложила на чаша/тениска

"- Винаги ще има неща, които няма да можем да забравим и когато се сетим за тях, ще се издигнем високо, на три метра над небето..."
 "Три метра над небето" на Федерико Моча

11. Кой цитат те обижда:

Имаше един цитат за жената, но не съм си правила труда да го запомня xD

12. Кой цитат те описва най-добре: 

Може би този цитат:
 "... Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи..".
"Тютюн" на Димитър Димов 

За да е таг трябва да тагна някого, нали? Тагвам всички, на които им се прави. Забавно е, а и не познавам много хора тук, така че ще се радвам, ако го направите^^ 

"Полулош" от Сали Грийн (Включва спойлери)

Hello  lions ❤

Ето ме и с първото ревю. "Полулош" на Сали Грийн.  

Издателство: Colibri 

Цена : 16 лева

Страници: 352 

Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош? А другата половина тогава каква е? И откъде идва лошотията? По гените ли се предава от баща на син?

Натан, син на най-издирвания черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните умения (сред които да се превръща в хищен звяр и да лети), не изглежда много склонен да поеме по стъпките на печално известните си предци. Още повече че майка му е от Белите, другият клон на извечно враждуващите магьоснически страни. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан трябва сам да се оправя в живота, който му сервира изпитание след изпитание, а в промеждутъците (обикновено когато го пленят и го хвърлят окован в клетка) си блъска главата (стига да не въздиша по възлюбената си и недостижима Аналис) върху сложни уравнения от следния тип: ако 1/2 лош е равно на 1/2 добър и съкратим дробите, както се учи в училище, какво излиза, че лош е равно на добър?!

                        ИСТОРИЯТА:

Ах, от къде да започна. От самото начало ме плени. Беше леко объркано и едновременно заинтригуващо. Сали Грийн има различен начин на писане. Красив. Накара ме да вникна през погледа на едно момче, отритнато от обществото, (нито при черните, нито при белите) оставено от баща си, гледано от баба си. Търпящо все той да е черната овца. Търпящо нападките и острите коментари от по-голямата сестра. Все да е черното в бялото. Полулош, а не полудобър. 

  Самият свят на Сали Грийн ме накара да усетя как "добрите" тук са лоши, а лошите може би са една идея малко по-нормални. Но какво говоря... 'нормални' в книга за магьосници.  

Имаше нещо, което ме държеше в напрежение, исках да разбера какво ще стане по-нататък. Ето за такива книги искам да си отделям от времето! 

Разбира се, за да се получи пълната отвара за пленяване на душата е необходима и щипка любов. Връзка. Желание. Тръпка. Тук го има само желанието. Книга първа не беше развита от към страната на любовта. В нея може би беше важно да си стъпиш на краката и да усетиш къде се намираш, кои всъщност са добрите и кои лошите. Но някак ми липсваше усещането, стъпването на земята. {Спойлер} От къде да съм сигурна, че Аналис наистина харесва Натан? Че даже и му докара братята ѝ да го спукат от бой. {Край на спойлера } Но всяко зло за добро, както се казва. Тук всичко е наобратно и хубавото е, че имаше сила и доверие. Доста борбен дух от страна на Натан. 

Разбира се, всичко свърши, когато едва започна. Нямам търпение за втората книга (нямам си никаква идея кога ще успея да я прочета или дори да я намеря). 

 Оценка:5/5

                          Герои:

Натан определено ми е любимец. Харесва ми как знае кога да е непукстичен, но и кога да се моли, да преглътне гордостта си и да моли да го пощядат. Въпреки това, че беше паднал на такова ниво да моли, накрая той се издигна в моите очи. Показа колко е силен, как издържа на всичко подложено от съдбата. Всяко препятствие от Съвета, всяко мъчение. Знае как да се измъкне от дадена ситуация, а Сали Грийн го е написала и доста достоверно. Не е " хоп с вълшебна пръчица и той успя". Не.  Той беше един изключително силен герой.А тепърва го очакват и истинските препятствия. 

{ Спойлер } Харесаха ми и симпатиите на Габриел към Натан, но защо става всичко така неусетно? "  Роуз каза, че Габриел има симпатии към Натан" и хоп- вече гледаме към тях с блясък в очите *направили сме нов шип* {Край на спойлера }

 Оценка: 4½/5 

Харесаха ми, наистина много ми харесаха, но махам ½ заради наивността. Импулсивността. Не може някой да ти каже, че друг те харесва и вече да гледаш на него по оня начин. Ти трябва да го забележиш или поне малко да разбереш, да откруиш намека. Лично на мен ми се стори някак прекалено лесно. 

                    Корица :

+ Красива, бих могла да я нарека и луксозна.

+ Въвлича те в историята, забелязваш загатнато лице- едното отляво, другото отдясно. Загатнат червен дим. Един и същ, но на различен фон - B & W...  Харесва ми ! 

Оценка : 5/5 

----------------------------------

Надявам се да ви е харесало или поне малко вдъхновило. Ще се радвам да споделите мнението си (било добро или лошо) в коментарите  :)).

За мен : 

✔ Bookstagram 

✔ Goodreads 

✔ Tumblr 

Как да заобичаме книгите?

 Все се питам защо има хора, които не харесват книгите и изобщо мразят да четат. Какво губят? Времето пропиляно пред компютъра в опит да минат новото ниво на някоя игра ли?  ( Имаше и такъв момент, в който и аз бях там, вторачена пред лаптопа, за да си вдигна нивото, което само ми пропиляваше дните и ги превръщаше в мързел, но това са подробности xD )
Както и да е. Това си  е за тях, а и кой знае...не забравяйте, че може би виждат нещо, което ние не можем да видим там.
         Кхм, много се отклоних от темата нещо...xD
         Книгата е прозорец към света, прозорец за живота, за мисълта, врата към начина на поведение, към обогатяването на речника ни и към какво ли още не...
  /примери ще давам с мои познати и приятели/
         Веднъж се опитах да проведа разговор с една приятелка относно книгите. Ето как протече той:
   - Защо не обичаш да четеш ?
     А нейният отговор просто беше:
   - Защото ме мързи, нямам време за това .... 
   - Добре де ...- Възкликнах аз, в опит да се захвана за нещо - Поне нещо си чела! Какво е ? Коя книга?
   - Нещата от училище ...

   Така... Нямам нищо против тях. Напротив, има много интересна литература, която е включена в списъците за лятото, но не е там проблема. Самата аз бях от онези деца, които не искаха да четат и отказваха да си довършат започнатата книга .  Майка ми все ми натякваше как останалите ми връстници четат по 30 страници на ден, а аз едва смогвах 15. ( Разбира се говоря за периода 3-4ти клас. Майка ми започна да ми избира книги  (  много умна тактика от нейна страна, а и тя имаше страхотен приключенски вкус).  Беше ми избрала " Детективи с машина на времето" от Фабиан Ленк ( Сигурно, защото тогава бях доста развълнувана по темата за Древен Египет и всичко свързано с история.

№1 Номерът е да ти е интересно 

Друг пример с моя приятелка, която отказва да чете истории били те фентъзи или чиклит, криминале, каквато и да е не я харесва, казва, че се "загубва в историята и забравя всичко, мързи я, не и е интересно... " Момичето твърди, че има филми за тая работа xD ♥ ;)... Но все пак е намерила себе си в духовните книги и т.н.

№2 Намери своята сфера 

  Има много голямо разнообразие в жанра и идеята, урока който книгата ти предава и т.н. Всичко зависи от теб! Моите съвети са да експериментираш, ако още не си разбрал къде е
твоето място . Сигурна съм, че дори и за мързеливите ще се намери нещо, което да ги грабне! Бъди смел! А, ако проблема е в парите, спокойно ... Има сайтове и  електронни варианти на повечето книги.

Cheti.me е един много добър сайт, за да намериш някоя книга и да спестиш пари.

 Мисля, че това е всичко, което исках да кажа по тази тема за сега. Надявам се да ви е вдъхновила поне малко  и помнете :

№1 Номерът е да ти е интересно !

№2 Намерете нещо, което ВАС ви вълнува

№3 Открийте своя автор 

 и  най - важното 

№4 Изразявайте се !

Специален въпрос към всички буукблогъри и любители на книгите : 

Коя беше първата книга, която наистина  ви разкри целият този уникален свят, коя беше първата книга която ви грабна и въвлече тук ?

10 неща, които мразя в теб // поемата

     "....Започни да пишеш. После го изтрий...
Нека погледът ти да прескача наоколо, а ти да си замислен. Някъде насред вселената. Безсмислен.  Знаеш  ли колко си мъничък и нищожен в сравнение с цялата галактика ? А знаеш ли, че за това изобщо не трябва да ти пука. Не бери грижа кой какво ти е казал! Ти си си  ти, уникален по свой начин, разбира се, малцина ще го разберат и още по - малко ще го оценят.  Тези вторите са твоите хора! "

   Кхм, * усмихва се изчервена* Просто за мотивация ... ^^ А сега към същината :     

   " 10 неща, които мразя в теб "

    Автор: Уилям Шекспир 
    

Да, точно така, той е. Една от първите негови пиеси, а именно комедията " Укротяване на опърничавата". Тя обаче  се пренася в американска  гимназия .

 На мен лично много ми хареса. Най-вече, защото  включваше и поема в края на филма, която е интерпретация на 141-вия сонет на Уилям Шекспир. 
     На кратко Камерън Джеймс е новият ученик, който хлътва по една от сестрите Стратфорд - Бианка . Неговият приятел Майкъл Екман  обаче го информира, че на Бианка не ̀и е разрешено да излиза навън с приятели, докато по-голямата ̀и сестра, Кат, не си намери приятел и не започне да излиза на срещи. Двамата измислят план - да намерят гадже на Кат. 

Най- вероятно сте го гледали, защото премиерата му е била едва в началото на  99та година, въпреки това, смятам че , филмът си е трепач, особено за тинейджъри. Естествено от него се научават и няколко урока ^^

I hate the way you talk to me

And the way you cut your hair

I hate the way you drive my car

I hate it when you stare

I hate your big dumb combat boots

And the way you read my mind

I hate you so much that it makes me sick

It even makes me rhyme

I hate the way you're always right

I hate it when you lie

I hate it when you make me laugh

Even worse when you make me cry

I hate the way you're not around

And the fact that you didn't call

But mostly I hate the way I don't hate you

Not even close, 

not even a little bit, 

not even at all.

А ето и авторският ми превод. Разбира се, не е същата магия да прочетеш както на английски нито съзвучията са еднакви, нито нищо, а и  все пак не е и възможно, but enjoy :  

------------

Мразя начина, по който ми говориш

И твоята неповторима коса .

Мразя начина, по който ме зяпаш,

когато караш моята кола.

Мразя тъпите ти, тежки, бойни стъпки

И начина, по който ми четеш ума.

Толкова го мразя..., прави ме уязвима, 

че дори ме кара да говоря в рима.

Мразя... Че си винаги прав .

Мразя и когато лъжеш

Мразя когато ме караш да се смея ,

Но най-лошото е, че и да плача заради тебе умея .

Мразя, когато не си наоколо 

И факта, че не се обади 

Но най-много мразя ,че не те мразя ...

Дори и когато си наблизо, 
Дори и малко

Дори изобщо . 

-----------

И накрая римата съвсем се изгуби ,но нищо ^^                                 

                                                                         

 Ето и любимата ми  музика използвана във филма:
                                   1)   Letters To Cleo - I Want You To Want me

                                   2) Come On - Letters to Cleo

Надявам се да ви е харесал поста поне мъничко ^^
Приятен остатък от тази дъъъълга ваканция xD
П.С. А на вас направил ли ви е впечатление някой филм наскоро ?
Ще се радвам, ако споделите долу в коментарите , have a nice week ♥