Как разбираме,че сме ЕМОЦИОНАЛНО ЗРЕЛИ?

Ако трябва да гледаме философски над нещата,
 животът е изключително дълга пътечка от случки, мечти, амбиции, разсъждения и емоции.
Понякога попадаме на разнообразния спектър от размишления, които често не зависят от възрастта на събеседника ни.  Може да си на 40 и още да си знаеш детските инати,но
и да си на 15, осъзнавайки,че с инат против хората около теб нищо няма да се промени. Избрала съм 16 признака, по които разбираме, че сме по-емоционално зрели, нека ги разтълкуваме!

І. Прощаваме - Да прощаваш не значи просто да мине номера у някой наш уж близък приятел,
 който ни е разочаровал. Преди всичко трябва да простим на себе си, че сме допуснали това да стане, което в повечето случай най- много ни терзае. Следвателно след като сме най- чисти към самите себе си, да сме склонни да дадем прошка на този човек. Защо са ни негативни вибрации и емоции у самите нас, заради други същества извън нашата зона на комфорт?

ІІ. Интересуваме се от нови идеи, различни светогледи, а не клюки и одумване.
Като цяло много по-приятно е да разшириш собсвения си светоглед в събеседване с различни типажи хора, от колкото да се хаби времето за празни приказки кой какво
направил и как другия се убидил.

ІІІ. Отговорност
 Разбираме, че на първо място трябва да сме отговорни за самите себе си , нашия собствен мир е приоритет, а след това поемаме отговорност и за всичко останало (което засяга нас) Единствена и само наша е отговорността как ще се измъкнем от емоционална дупка след тежко преживяване.

ІV. Чувстваш се самодостатъчен. Осъзнаваш, че не си зависим от познати, приятели и роднини на емоционално ниво. Не си привързан. Ако трябва да сме честни и искрени всеки човек в живота ни ни е ценен урок. Той идва и си тръгва, понякога не душевно , но на физическо ниво. Трябва да сме примирени от този факт.

 V. Осъзнал си, че нещата, които не зависят от теб не можеш да ги промениш, а и в повечето случай е за твое добро.

VІ. Предпочиташ мълчание пред безсмислен спор. Факт е, че щом двама души възприемат света по-различен начин ще има недоразумения между тях. Няма смисъл да се спори щом усетите такъв човек около вас. За него светът ще е винаги бял, а за вас черен или обратното. Няма как да промените мнението на отсрещния.

VІІ. Не съдиш. Примирен си с различията у хората.

VІІІ. Осъзнаваш, че перфектни хора не съществуват , приемаш недостатъците си. Именно в това е чара на уникалността. 

ІХ. Примирен си с факта, че и ти самия може да показваш слабост. Човешко е. Усещаш, че емоцията и първосигналността  НЕ ТРЯБВА да диктуват действията ти.








Х. Трудностите, през които си минал забелязваш, че са смешни. По този начин се забелязва прогреса на силата на характера ти. Проблемите, през които си минал вече не ти се струват проблеми, а детска игра.

ХІ. Осъзнаваш, че само ти си отговорен за щастието си. Никой не е длъжен да е до теб и не зависят твоите емоции от него.

ХІІ. Не се самосъжалявяш.

ХІІІ. Слабостите на хората се компенсират. Винаги има баланс. 

ХІV. Осъзнаваш, че за лигавнята  и за сериозността винаги има време. Сключваш мир с детето у теб. 

ХV. Предпочиташ градивна критика и прогрес. 

ХVІ. Разпознаваш кои черти са повлияни от миналото ти и афектират в сегашните ти действия и държание. Опитваш се да ги изгладиш. 

И така,според мен това са част от нещата, които те правят по-зрал и емоционално.  В крайна сметка се стига до осъвършенстване на характера ни и винаги това се постига спрямо процес на мислене и желание за погрес. Отново ще се повторя, както в миналата статия:
 ХУБАВО Е ДА СИ ЗДРАВОСЛОВЕН ЕГОИСТ .

Микс за есенно щастие

Есента е в разгара си, листата образуват меланхолична сипеща се картина, водеща до
носталгия, а ти естествено си хванал странния, тежък грип или просто една настинка, достатъчна да ти ,, развали,, целия блуждаещ  от есенни спомени , обсипан с топли и студени нюанси пейзаж.

Е, как да ми е хубаво? Питам ? Не се разбирам с почти никого напоследък, изпаднала в меланхолия, а на всичко отгоре носа ми е по-могъщ от Ниагара, в дробовете ми скали се разбиват, а в гърлото ми се е настанил Дявола и си прави барбекю със сливиците ми ! Ама че протест на организма ми ! Е, да , ама не !

Най-важното нещо е да си го направиш сам уютно.
 Щом си болен, евентуално имаш на разположение няколко дни допълнителна почивка, ако ли не -  все пак ще се справиш с уюта.







Какво те води до уютна атмосфера? 

В мечтите ми си представям есента и зимата с чай в ръка , книга и цигара може би , но уви - не разполагам с такава глезотия в Пловдив , а главата толкова свисти , че ме мързи да чета . Пък за пиене и тютюн кой въобще ще говори ? Не трови допълнително организма си , грижи се за него. 

Най-прекрасния уют за мен, който може да се постигне е да не се мисли за токсични или натрапчиви мисли - въобще нямам предвид да се ,, залъжем,, и проблема с вълшебната пръчица на Кръстницата да изчезне. Идеята ми е, че човек трябва да се изправи срещу проблема- тоест да ОСЪЗНАВА, че е действителен и съществува наистина, но просто да потърпи малко и да го остави на времето, щом сега не е момента и няма видимо решение сега.

Ще кажете - "Витаеш си в собствената вселена, Стефания , невъзможно е ."  Е, тогава аз ви питам - Искате ли наистина да се успокоите и да оздравеете или да сте обсипани и психически и физически докато преминавате през отвратителната настинка ? Да, и аз така  предположих.



На различните архетипи хора различно ще им се отрази следващия съвет - Заобиколете се с хора, които ви носят само щастие - ако е възможно да станете от леглото, разбира се.






Следва любимата ми част - изгледайте филмите, които винаги сте искали да гледате, но не ви е оставяло никога време. 

Имаме щастие, одеало, топъл чай, филми, махаме всички токсични неща и Воела.










Не робувайте на социалните мрежи, размърдайте се леко , не го отдавайте на безкраен мързел, че после и мускулите ще ви болят заедно с гърлото. Почистете у дома или направете лека загрявка. Сега бас ловя, че ще сте леко по-будни и ще ви се и дочете, а после приспи.

Вместо да се тъпчете с антибиотици бих предложила просто много чай през 1 - 2 часа. Така ще успокоите гърлото , ще стопирате всичко с хапчето за гърло, което най - много ви помага и разбира се,глезете себе си с повече плодове и лека храна. 

Не на последно място съветвам да направите нещо импулсивно и прогресивно - както аз статията в момента. Идеята дойде - записах я и много ми приповдигна настроението .

И последния съвет, който както повечето съвети се отнасят и за по - здравословен начин на живот ( отговорете ми защо почваме да мислим за себе си , когато усещаме , че сме стигнали дъното )

  Бъди здравословен егоист !

Това е от мен за сега ^^