Ако трябва да гледаме философски над нещата,
животът е изключително дълга пътечка от случки, мечти, амбиции, разсъждения и емоции.
Понякога попадаме на разнообразния спектър от размишления, които често не зависят от възрастта на събеседника ни. Може да си на 40 и още да си знаеш детските инати,но
и да си на 15, осъзнавайки,че с инат против хората около теб нищо няма да се промени. Избрала съм 16 признака, по които разбираме, че сме по-емоционално зрели, нека ги разтълкуваме!
І. Прощаваме - Да прощаваш не значи просто да мине номера у някой наш уж близък приятел,
който ни е разочаровал. Преди всичко трябва да простим на себе си, че сме допуснали това да стане, което в повечето случай най- много ни терзае. Следвателно след като сме най- чисти към самите себе си, да сме склонни да дадем прошка на този човек. Защо са ни негативни вибрации и емоции у самите нас, заради други същества извън нашата зона на комфорт?
ІІ. Интересуваме се от нови идеи, различни светогледи, а не клюки и одумване.
Като цяло много по-приятно е да разшириш собсвения си светоглед в събеседване с различни типажи хора, от колкото да се хаби времето за празни приказки кой какво
направил и как другия се убидил.
ІІІ. Отговорност
Разбираме, че на първо място трябва да сме отговорни за самите себе си , нашия собствен мир е приоритет, а след това поемаме отговорност и за всичко останало (което засяга нас) Единствена и само наша е отговорността как ще се измъкнем от емоционална дупка след тежко преживяване.
ІV. Чувстваш се самодостатъчен. Осъзнаваш, че не си зависим от познати, приятели и роднини на емоционално ниво. Не си привързан. Ако трябва да сме честни и искрени всеки човек в живота ни ни е ценен урок. Той идва и си тръгва, понякога не душевно , но на физическо ниво. Трябва да сме примирени от този факт.
V. Осъзнал си, че нещата, които не зависят от теб не можеш да ги промениш, а и в повечето случай е за твое добро.
VІ. Предпочиташ мълчание пред безсмислен спор. Факт е, че щом двама души възприемат света по-различен начин ще има недоразумения между тях. Няма смисъл да се спори щом усетите такъв човек около вас. За него светът ще е винаги бял, а за вас черен или обратното. Няма как да промените мнението на отсрещния.
VІІ. Не съдиш. Примирен си с различията у хората.
VІІІ. Осъзнаваш, че перфектни хора не съществуват , приемаш недостатъците си. Именно в това е чара на уникалността.
ІХ. Примирен си с факта, че и ти самия може да показваш слабост. Човешко е. Усещаш, че емоцията и първосигналността НЕ ТРЯБВА да диктуват действията ти.
Х. Трудностите, през които си минал забелязваш, че са смешни. По този начин се забелязва прогреса на силата на характера ти. Проблемите, през които си минал вече не ти се струват проблеми, а детска игра.
ХІ. Осъзнаваш, че само ти си отговорен за щастието си. Никой не е длъжен да е до теб и не зависят твоите емоции от него.
ХІІ. Не се самосъжалявяш.
ХІІІ. Слабостите на хората се компенсират. Винаги има баланс.
ХІV. Осъзнаваш, че за лигавнята и за сериозността винаги има време. Сключваш мир с детето у теб.
ХV. Предпочиташ градивна критика и прогрес.
ХVІ. Разпознаваш кои черти са повлияни от миналото ти и афектират в сегашните ти действия и държание. Опитваш се да ги изгладиш.
И така,според мен това са част от нещата, които те правят по-зрал и емоционално. В крайна сметка се стига до осъвършенстване на характера ни и винаги това се постига спрямо процес на мислене и желание за погрес. Отново ще се повторя, както в миналата статия:
ХУБАВО Е ДА СИ ЗДРАВОСЛОВЕН ЕГОИСТ .